Славянският Закон Градски в съвременен български превод: проблеми и подходи

Резюме: 

The article discusses some philological challenges in the translation of the Procheiros nomos (872–879) into modern Bulgarian, its place and role in the topical research field of translating Byzantine and Slavonic medieval texts. The Byzantine legal code has never been entirely translated in Bulgaria for juridical or philological purposes. The research regarding its Slavonic reception could be conducted on the base of the earliest South Slavonic copy preserved in the 55th chapter of the Ilovitsa kormchaya from 1262. The observations presented are based on the personal analysis of the original text of the full Prochiron of 40 titles from the Ilovitsa copy. The article demonstrates the terminological richness of the source, not only as regards the predominant subjects of civil, family and criminal law but also some “hidden thematic fields”. It illustrates the principles of the translation by giving examples from two different groups: the first one exemplifies a hidden area and is represented by several regulations from the sea trade in the Procheiros nomos (title 17, 19) – hiring a ship to carry goods, responsibility of the captain, the pilot and the freighter; the second concerns the terminology of the Roman-Byzantine law and reveals how the Slavonic translators rendered the term ἐμφυτεύσις, being the object of the 15th title. Both are presented in Slavonic original and in Modern Bulgarian. The article considers translating as a part of the modern scholarly paradigm in the digital era, defending the necessity of making a translation with the purpose of revealing the Slavonic reception of the Byzantine legal code. It states that the translation will be satisfying since the text is put in a complex network of dependence on the Greek original, the Old Slavonic interpretation, the existing English translation by E. H. Freshfield from 1928, and other translated fragments in different languages. In addition encyclopedic and linguistic dictionaries of classical and modern languages are consulted. The main goal is to introduce this unique monument of Byzantine imperial jurisprudence to a large and interdisciplinary scholarly public for further analysis.

Марияна Цибранска-Костова (София, България)
Литература: 

А л ф е р о в а, Г. В. Кормчая книга как ценнейший источник древнерусского градостроительного законодательства. Ее влияние на художественный облик и планировку русских городов. – Византийский временник, 35, 1973, 195–220.

А н д р е е в, М. Римското право и славянската Еклога (за някои отклонения на славянската Еклога от римското право). – Годишник на СУ. Юридически факултет, 50, 1959, 3–18.

Б е л я к о в а, Е. В., Я. Н. Щ а п о в. Новеллы императора Юстиниана в русской письменной традиции. К истории рецепции римского права в России. Москва, 2005.

Б е л я к о в а, Е. В., Я. Н. Щ а п о в. Законодательство императора Юстиниана в русской и славянской традиции. Особенности русской рецепции римского права. – В: Этнокультурное взаимодействие в Евразии: Программа фундаментальных исследований Президиума РАН. Кн. 1. Под ред. А. Деревянко и др. Москва, 2006, 386–404.

Б е н е м а н с к и й, М. Закон градский. Значение его в русском праве. Москва, 1917.

Б е н е ш е в и ч, В. Н. Канонический сборник XIV титулов со второй четверти VII в. до 883 г. К древнейшей истории источников права Греко-восточной Церкви. Санкт-Петербург, 1905.

Б е н е ш е в и ч, В. Н. Древнеславянская кормчая XIV титулов без толкований. Т. 2. Под общим руководством Я. Н. Щапова. София, 1987.

Б и л я р с к и, Ив. Публично- и каноничноправна лексика в българското средновековно пространство. Варна, 2011.

Б л а г о е в, Н. П. Еклога. София, 1932.

Б о й ч е в, Г. Юридически латинско-български речник. София, 2004.

Византийский  земледельческий закон. Текст, исследование, комментарии подготовили Е. Э. Липшиц, И. П. Медведев, Е. К. Пиотровская. Под ред. И. П. Медведева. Ленинград, 1984.

Г а н е в, В. Закон за съдене на хората. Правно-исторически и правно-аналитически проучвания. София, 1959.

Г е л е в, Д.  Прирачникот на византиското право – Procheiros nomos. – <www. academia.edu> (посетен на 12.03.2019). 

Д а н о в а, Н. Фрагменти от историята на изграждането на правната култура при българите. – Критика и хуманизъм, 37, 2012, № 1, 201–265.

Д и м и т р о в, Д. Морето в политиката на средновековните балкански държави. – В: Средновековните Балкани като световен кръстопът: контакти и обмен. Съст. и ред. Л. Симeонова, Л. Тасева. София, 2017, 165–184.

Д ю н а н, Ж.-Ф., П. П и ш о н а. Римско право. Речник на основните термини. София, 2007.

И л и е в с к а, Кр. Законъ с¹дныи людьмъ. Скопje, 2004.

К о р о г о д и н а, М. В. Кормчие книги XIV – первой половины XVII века. Т. 1. Исследование. Москва–Санкт-Петербург, 2017.

Л и п ш и ц, Е. Эклога. Византийский законодательный свод VIII века. Москва, 1965.

М а к с и м о в и ч, К. А. Законъ соyдныи людьмъ. Источниковедческие и лингвистические аспекты исследования славянского юридического памятника. Москва, 2004.

Н а й д е н о в а, Д. Правни текстове в средновековна България. – В: Българският Златен век. Сборник в чест на цар Симеон Велики (893–927). Пловдив, 2015, 189–212.

О д ж а к о в, П. Старобългарски закони. Велико Търново, 1892.

П а в л о в, А. С. „Книги законные“, содержащие в себе в древнерусском переводе византийские законы земледельческие, уголовные, брачные и судебные. Санкт-Петербург, 1885.

П а е в, К. Византийски правни паметници от Македонската династия (867–1056). – Studia Iuridico-Historica, 2, 2013, № 2, 66–91.

П а е в, К., С. Г е о р г и е в а. Византийският морски закон. – Studia Iuridico-Historica, 2, 2013, № 2, 44–65.

П е т р о в и ћ, М. Законоправило, или Номоканон светога Саве. Иловички препис 1262 година. Горњи Милановац, 1991.

ПК      Кормчая, напечатана с оригинала патриарха Йосифа www.dorogiistorii.ru.

С л а в о в а, Т. Юридическа литература. – В: История на българската средновековна литература. София, 2009, 194–203.

С р е з н е в с к и й, И. И. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. XLVII. Кормчая книга сербскаго письма 1262 г. – СОРЯС, 12, 1875, 147–176.

Старобългарски речник. Т. 1. А–Н. София, 1999; Т. 2. О–x. София, 2009.

Ц и б р а н с к а - К о с т о в а, М. Към славянската правна терминология в XXXIX титул на Прохирона. – Laudator temporis acti. Сборник в памет на проф. Иван Божилов. Т. 2. София, 2018, 85–107.

Щ а п о в, Я. Н. Прохирон в восточнославянской письменности. –  Византийский временник, 38, 1977, 48–58.

Щ а п о в, Я. Н. Византийское и южнославянское правовое наслeдие на Руси в XI–XIII вв. Москва, 1978.

Щ а п о в, Я. Н. Византийская „Эклога законов“ в русской письменной традиции. Исследование, издание текстов и комментарии. Санкт-Петербург, 2011.

B r a n d i l e o n e, F. Il diritto Bizantino nell’Italia meridionale dall’ VIII al XII secolo. Bologna, 1886. Reprint. Con una nota di lettura di D. Simon (= Antiqua 45). Napoli–Paris, 1987.

B u r g m a n n, L. Ecloga. Das Gesetzbuch Leons III. und Konstantinos’ V. Hrsg. von L. Burgmann (= Forschungen zur byzantinischen Rechtsgeschichte. Bd. 10). Frankfurt am Main, 1983.

C h i t w o o d, Z. Byzantine legal culture under the Macedonian dynasty 867–1056. A dissertation presented to the Faculty of Princeton University in candidacy for the degree of doctor of philosophy. Princeton, 2012 (http://arks.princeton.edu, посетен на [poseten na] 20.09.2018).

F r e s h f i e l d, E. H. A Manual of Roman Law: the Ecloga Published by the Emperors Leo III and Constantine V of Isauria at Constantinople A.D. 726. Cambridge, 1926.

F r e s h f i e l d, E. H. A Manual of Later Roman Law. The Ecloga ad Procheiron mutata. Cambridge, 1927.

F r e s h f i e l d, E. H. A Manual of Eastern Roman Law. The Procheiros nomos. Published by the Emperor Basil I at Constantinople between 867 and 879. Cambridge, 1928.

F r e s h f i e l d, E. H. A Provincial Manual of Later Roman Law. The Calabrian Procheiron. Cambridge, 1931.

H a k i m, B. S. Mediterranean Urbanism. Historic Urban Building Rules and Processes. New York–London, 2014.

A Greek-English Lexicon. Compiled by H. G. Liddell and R. Scott. Oxford, with revised supplement. Clarendon Press, 1996.

M i n c z e w, G., M. S k o w r o n e k, J. W o l s k i. Średniowieczne herezje dualistyczne na Balkanach. Źród³a s³owiañskie. £ódŸ, 2015.

Oxford Dictionary of Byzantium Ed. in Chief Al. Kazhdan. Vol. 1–3. New York–Oxford, 1991.

S c h m i n c k, A. Das Prooimion des Procheiron. – In: Studien zu mittelbyzantinischen Rechtsbüchern (Forschungen zur byzantinischen Rechtsgeschichte. Bd. 13). Frankfurt am Main, 1986, 55–107.

S c h m i n c k, A. Die Titelrubriken der Ecloga, der Eusagoge und des Prochiron. – Annali del Seminario Giuridico dell’Universit‡ degli studi di Palermo, 58, 2015, 275–290.

Z e p o s, I., P. Z e p o s. Prochiron. – In: Jus Graecoromanum. Vol. 2. Leges imperatorum Isaurorum et Macedonum. Ed. altera. Scientia Aalen, 1962 (reprint Athen, 1931), 114–228.

Z e p o s, P. The Legacy of Civil Law. – Louisiana Law Review, 34, 1974, № 5, 894–906.

V a n B o c h o v e, T. E. To Date and Not To Date. On the Date and Status of Byzantine Law Books. Groningen, 1996, 33–34.

V a š i c a, J. Collectio 87 (93) capitulorum dans les nomocanons slaves. – Byzantinoslavica, 20, 1959, № 1, 1–8.

V o n L i n g e n t h a l, K. E. Z. Ho Procheiros nomos. Imperatorum Basilii, Constantini et Leonis Prochiron. Heidelbergae, 1837.