Векове делят най-старите сборници в славянската книжнина, Супрасълския и Успенския от следващите по време на поява сборници с четива, подредени по реда на църковната година. Най-древните сред тях южнославянски чети-минеи са от ХIV в., а най-ранните руски – от XV в., като между двете групи се наблюдават ясни типологични разлики. Статията предлага хипотеза за етапите, през които преминава изграждането на чети-книжнината на Slavia Orthodoxa и набелязва основните моменти: 1. Превод на краткия панегирикомартирологий; 2. Поява на чети-минеи от южнославянски тип. Съхранените ръкописи свидетелстват, че в основата си това е бил превод на 6-, 4- или 3-месечен комплект. Езиковите особености сочат, че преводът е осъществен в Преслав; 3. Поява на чети-сборници с минейно-панигиричен състав – Супрасълския сборник от втората половина на Х в. В състава на Супр., който с четивата си за всеки ден от месец март следва състава на месечен том от 12-томен византийски менологий; 4. Поява на месечни чети-минеи. Това са така наречените руски чети-минеи. Най-древните от тях датират от XV в. Характерни за преславските преводи особености, характерна преславска лексика, както и широкото използване на прабългаризми са доказателство за преславския им произход. Направеното сравнение на мартенския том МДА 92.2 със Супр. показа, че 6 от статиите в Супр. продължават живота си в чети-минеите. Два от текстовете в мартенския том са търновски новоизводни, а това означава, че са включени в състава на по-късен етап. Значителен е броят на новите преводи. Съпоставени с преводите от Супр., те оформят много интересната и значителна група на двойки преславски преводи. Очерталите се два типа връзки между Супр. и МДА 92.2 – от една страна, приемственост и включване на някои от преводите от Супр. в месечните чети-минеи и, от друга страна, редакция и нов превод на вече преведени и включени в Супр. текстове, определят класическия за старобългарската книжнина Супр. като предистория на появата на чети-минеите в старобългарската книжнина. Към края на Х в. отново в свързан с Преслав книжовен център да е бил осъществен превод на 12-томната четиминейна студийска колекция. Супр. не е чети-миней, но смятам, че поставя началото на Чети-минея в славянската книжнина. Приемственост между Супр. и южнославянската книжнина съществува, но свидетелствата за това са част от източнославянската книжнина. По силата на исторически обстоятелства, които често предопределят развитието на културата, в южнославянските литератури се разпространяват 6-, 4- и 3-месечни чети-минеи. Техният превод най-вероятно предхожда този на месечните чети-сборници и отново е свързан с Преславското книжовно средище.
Елка Мирчева (София, България)
Агиославика. Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней (Доклади от едноименната конференция, 21 май 2013 г.). София, 2016.
А т а н а с о в а, Д. Мъченици, текстове, контексти. Мъченическите повествования в ръкопис № 1039 от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. София, 2008.
А т а н а с о в а, Д. Станиславовият чети-миней и институционализираното четене. – В: Агиославика..., 61–77.
А т а н а с о в а, Д. Особености на състава (четенето, типика и календара). – В: Станиславов чети-миней. Т. 1. Издание на текста. София, 2018, 123–135.
А ф и н о г е н о в, Д. Е. Новгородское переводное четьи-минейное собрание: происхождение, состав, греческий оригинал. – In: Abhandlungen zu den Großen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Kodikologische, miszellanologische und textologische Untersuchungen. Bd. 2. Hrsg. von E. Maier und E. Weiher (= Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationеs, 49). Freiburg, 2006, 261–283.
А ф и н о г е н о в, Д. Е. Утраченные византийские источники в древнерусской словесности. – Slavica Slovaca, 43, 2008, 29–44.
В л а д и м и р, архим. Систематическое описание рукописей Московской синодальной (патриаршей) библиотеки. Ч. 1. Рукописи греческия. Москва, 1894.
Die grossen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok/Великие минеи четьи Митрополита Макария. Успенский список. 1.–11. März / 1–11 марта (= Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationеs, 39). Freiburg I. Br., 1997.
Г а г о в а, Н. Владетели и книги. Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (IX–XV в.): рецепция на византийския модел. София, 2010.
Г ю з е л е в, В. Житието на Власий Аморийски като извор за българската история. – Годишник на СУ. ФИФ, 61, 1968, кн. 3. История, 3–31.
Д о б р е в, Ив. Агиографската реформа на Симеон Метафраст и съставът на Супрасълския сборник. – Старобългарска литература, 10, 1981, 16–38.
Д о б р е в, Ив. Нови вести за прабългарите в панегиричната литература. – Старобългарска литература, 11, 1982, 19–34.
Д о б р е в, Ив. Кодекс № 1039 от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. – В: Агиославика…, 11–56.
З а и м о в, Й., М. К а п а л д о. Супрасълски или Ретков сборник в два тома. София, 1982–1983.
И в а н о в а, Кл. Структурно-типологична характеристика на четиминейните сборници в южнославянската и руската литература (XIV–XVII в.). – Славянска филология, 16 (Литературознание и фолклор), 1978, 66–77.
И в а н о в а, Кл. Агиографско-хомилетични сборници с устойчив състав в южнославянските литератури. – Cyrillomethodianum, 5, 1981, 11–21.
И в а н о в а, Кл. Класификация, типология и каталогизация на някои типове сборници в балканската ръкописна традиция. – В: Славянска палеография и дипломатика. II семинар по палеография и дипломатика, 1983, СИБАЛ. София, 1985, 173–182.
И в а н о в а, Кл. Чети-миней. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. София, 2003, 506–509.
И в а н о в а, Кл. Житието на мъченик Теотекн – един неиздаден преславски превод. – В: гл©бины кънижъныª. Архив за старобългарски преводи. 2. Шумен, 2004, 87–99.
И в а н о в а, Кл. Староизводните чети-минеи и сръбските манастири. – В: Љубав према образовању и вера у Бога у православним манастирима. Зборник избраних радова. 5. Међународна хиландарска конференциjа. Књига прва. Београд–Columbus, 2006, 36–47.
И в а н о в а, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008.
И в а н о в а, Кл. Некоторые проблемы изучения южнославянской переводной агиографии. – In: Hagiographica Slavica. T. 82 (= Wiener slawistischer Almanach, Sonderband). München–Berlin–Wien, 2013, 67–90.
И в а н о в а, Кл. Староизводните сборници и BHBS – допълнения и корекции. – В: Агиославика..., 150–168.
И о с и ф, йером. Опись рукописей, перенесенных из библиотеки Иосифова монастыря в библиотеку Московской духовной академии. Москва, 1882. http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php]. [19.04.2019]
К о ж у х а р о в, Ст. Миней. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Отг. ред. Д. Петканова. 2. прераб. изд. Велико Търново, 2003, 301–302.
К р у л е в а, Н. А. Лексическое своеобразие рукописной февральской минеи XV в. – Вестник Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета, III: Филология, 2011, вып. 1 (23), 124–132.
К р у л е в а, Н. А. К вопросу o формировании состава миней-четьих (на примере февральского тома). – Пространство и время, 3 (21), 2015, 110–116
К р у л е в а, Н. А. Февральская минея-четья первой четверти XV в. (РГБ ф. 173, № 92) как источник „Материалов для словаря древнерусского языка“ И. И. Срезневского. – В: И. И. Срезневский. Русское историческое языкознание: опыт и перспективы. K 205-летию со дня рождения И. И. Срезневского (сборник статей Международной научно-практической конференции, 21–23 сентября 2017 г. Отв. ред. Е. П. Осипова. Рязань, 2017, 241–246.
Л е о н и д, архим. Сведения о славянских пергаминных рукописях, поступивших из книгохранилища Св. Троицкой Сергиевой Лавры в библиотеку Троицкой Духовной семинарии в 1747 году (ныне находящихся в Библиотеке Московской духовной академии). Вып. 1. Москва, 1887. http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php] [19.04.2019].
Л е о н и д, архим. (Кавелин, Л. А.). Житье преподобного Власия Мниха, памятник славяно-болгарской письменности IX века из рукописной четьи-минеи XV века (бывшей Троицкой) (= Общество любителей древней письменности. Памятники древней письменности и искусcтва, № 65). Санкт-Петербург, 1887.
М и л т е н о в, Я. Бележки върху историята и състава на ръкопис № 1039 от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. – В: Агиославика…, 2016, 61–77.
М и н е в а, Е. Произход, датировка и характеристика на славянския превод на Житието на св. Власий Аморийски или Власий мних (BHG 3278). – В: Културни мостове. Минало и съвремие (= Годишник на СУ. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 99 (18). София, 2017, 459–471.
М и р ч е в а, Е. За етапите в развитието на Преславската преводаческа и редакторска школа (Отново за Супрасълския сборник). – Palaeobulgarica, 35, 2011, № 4, 3–23.
М и р ч е в а, Е. Codex Suprasliensis и Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (некоторые размышления относительно состава одного из самых старших древнеболгарских рукописей). – В: Преоткриване. Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век. София, 2012, 25–34.
М и р ч е в а, Е. Житието на св. Кодрат Никомидийски (10 март) в славянската традиция. – Във: Vis et Sapienta: Studia in Honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. София, 2016, 559–571.
М и р ч е в а, Е. Староизводните и новоизводните сборници. Преводи, редакции, преработки, книжовноезикови особености. София, 2018.
М и р ч е в а, Е. Двата преславски превода на словото за св. Дометий в старата славянска книжнина. – В: Юбилеен сборник в чест на проф. Пиринка Пенкова (под печат).
М и р ч е в а, Е. Новгородски ли са новгородските чети-минеи. – Старобългарска литература, 57–58, 2018, 102–121.
М и р ч е в а, Е. Ценните сведения за българската история в житието на един малко познат светец в българската книжнина. – Български език, 2018, № 4, 73–91.
М о с т р о в а, Т. Неизвестни преписи на жития и слова от Супрасълския сборник в ръкописи от Библиотеката на Литовската академия на науките. – В: Славистични изследвания. Т. 7. Сборник, посветен на XII международен конгрес на славистите. София, 2005, 9–28.
П е т р о в а - Т а н е в а, М. Чети-миней. ˂ http://scripta-bulgarica.eu˃ [19.04.2019].
П о п о в, А. Н. Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. Москва, 1872, 384–420.
П р о т а с ь е в а, Т. Н. Описание рукописей Синодального собрания (не вошедших в описание А. В. Горского и К. И. Невоструева. Часть 1 (№ 577–819). Москва, 1970.
С е р г и й (Спасский), архимандрит. Полный месяцеслов Востока. Т. 1. Восточная агиология. Владимир, 1901; репр. Москва, 1997.
С п е р а н с к и й, М. Н. Сентябрьская минея-четья до-Макарьевского состава. – Известия ОРЯС, 1, 1896, № 2, 235–258.
С п е р а н с к и й, М. Н. Октябрьская минея четья до-Макарьевского состава (= Известия ОРЯС, 1, № 1). Санкт-Петербург, 1901.
С р е з н е в с к и й, И. И. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. Приложение к ХХV-му тому Записок Императорской академии наук, 178 л., № 4. Санкт-Петербург, 1874.
Станиславов чети-миней. Т. 1. Издание на текста. София, 2018.
Т в о р о г о в, О. В. Переводные жития святых в древнерусской книжности XI–XV вв. – ТОДPЛ, 59, 2008, 115–132.
Т в о р о г о в, О. В. Переводные жития в русской книжности XI–XV веков. Каталог. Москва–Санкт-Петербург, 2008.
Т е м ч и н, С. Ю. Этапы становления славянской гимнографии (863–ок. 1097). Часть вторая. – В: Славяне и их соседи. Вып. 2. Славянский мир между Римом и Константинопoлем. Москва, 2004, 53–94.
Т о т о м а н о в а, А.-М. Правописно-езикови особености. – В: Станиславов чети-миней. Т. 1. Издание на текста. София, 2018, 17–122.
Т у р и л о в, А. А. Предварительный список славяно-русских рукописных книг XV в., хранящихся в СССР. Москва, 1986.
Т у р и л о в, А. А. Болгарские литературные памятники эпохи Первого царства в книжности Московcкой Руси XV–XVI вв. (заметки к оценке явления). – ТОДРЛ, 1995, № 3, 31–45.
Т у р и л о в, А. А. Судьба древнейших славянских литературных памятников в средневековых национально-региональных традициях. – В: Межславянские и культурные связи эпохи Среднeвековья и источниковедение истории и культуры славян. Этюды и характеристики. Москва, 2012.
Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Съставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборници. – В: Агиославика…, 2016, 169–183.
A i t z e t m ü l l e r, R. Eine russisch-kirchenslavische Parallelhandschrift zum aksl. Codex Suprasliensis. Materialien zu dessen Textgestalt. – Anzeiger für slavische Philologie, 2, 1967, 48–66; 3, 1969, 102–111; 4, 1970, 72–82; 7, 1974, 89–108.
A l d a m a, I. A. de. Repertorium pseudochrysostomicum. Paris, 1965.
И в а н о в а, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balkano-Slavica. София, 2008.
H a l k e n, Fr. Bibliotheca Hagiographica Graeca. 1–3. Bruxelles, 1957.
C a n a r t, P. Cinq manuscrits transférés directement du monastère de Stoudios à celui de Grottaferrata? – In: Bisanzio e l’Italia. Raccolta di studi in memoria di Agostino Pertusi. Milan, 1982, 19–28.
Clavis Patrum Graecorum, I–V. Ed. M. Geerard. Turnhout, 1974–1987; Clavis Patrum Graecorum. Supplementum. Ed. M. Geerard, J. Noret. Turnhout, 1998.
E h r h a r d, A. Überlieferung und Bestand der hagiographischen und homiletischen Literatur der griechischen Kirche. 2. Leipzig, 1938.
K r a s t e v, G., A. B o y a d z h i e v. On the dating of Codex Suprasliensis. – В: Преоткриване. Супрасълски сборник, старобългарски паметник от X век. София, 2012, 17–23.
M i g n e, J.-P. Patrologiae cursus completus. Series graeca. T. 20. Paris, 1857 ˂https://books.google.bg/books?id=kgwRAAAAYAAJ&redir_esc=y˃ [19.04.2019]; T. 50. Paris, 1862; T. 60. Paris, 1862; T. 99. Paris, 1860 ˂https://archive.org/details/patrologicursus60migngoog/page/n460˃ [19.04.2019].
S c h m i d t, H. Martyrium des Codratus. Quellennachweise zum Codex Suprasliensis von Dr. Abicht und Dr. Schmidt. – Archiv für slavische Philologie, 18, 1896, 172–182.
W i j k, N. v a n. Die älteste kirchenslavische Übersetzung der Homilie: <Εις τ{ν εˆαγγελισμ{ν τ\ς ‰περαγίας Θεοτόκου. – Byzantinoslavica, 7, 1937–1938, 190–122.
H o f f, G. v a n. Sancti Codrati seu Quadrati martyris. Acta integra nunc primum edita ex codice Leidensi graeco suppleto versione slavica. – Analecta Bollandiana, 1, 1882, 447–470.