Четивата от Книга Изход в Триода

Резюме: 

The paper traces the textual tradition of the readings from the Book of Exodus included in the Triodia on the basis of seventeen 13–16th c. Bulgarian, Serbian, and Russian manuscripts. It has been shown that in old­redaction (staroizvodni) Triodia these readings reflect the Cyrillo­Methodian translation of the paroemias. However there are some differences between the copies for which three reasons can be adduced: usage of different versions of the Book of paroemias, scribal innovations and mistakes, influence from the later non­liturgical translation. The readings from the Book of Exodus in newredaction (novoizvodni) Triodia have been revised according to the norms of Mount Athos redaction of the liturgical books. A significant part of the variants in the Athonite redaction are due not only to different linguistic preferences but also to various Greek sources. In certain verses there are many essential grammatical and lexical differences which can be defined as a new translation.
     An important point in the paper is the question of the relationship between the readings from the Book of Exodus in new­redaction Triodia and the so­called “late version” of the Book of paroemias. It is suggested that the texts were edited within the Triodia and on their basis the “late version” of the Book of paroemias was composed later on. The latter has a strong influence on the Russian non­liturgical copies of the Book of Exodus.

Веселка Желязкова (София, България)
Литература: 

А л е к с е е в, А. А. Текстология славянской библии. Санкт Петербург, 1999.

А н г у ш е в а, А., М. Д и м и т р о в а. Словата за пророк Илия от Климент Охридски и от Григорий Цамблак в контекста на библейските текстове и византийската традиция (Интертекстови полета и стратегии на подбора). –  В: Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. София, 2008, 370–403.

А н г у ш е в а ­ Т и х а н о в а, А., М.­А. Д ж о н с ъ н, М. Д и м и т р о в а. Атонската редакция на библейските перикопи и словото на Кирил Александрийски за пророк Даниил в творбата на Цамблак за тримата отроци в пещта и Даниил. – В: Пение мало Георгию. Сборник в чест на 65­годишнината на проф. Георги Попов. София, 2010, 307–335.

А т а н а с о в а, Д. За някои особености на четивата от библейската книга Съдии в състава на минея. – В: Търновска книжовна школа. Т. 6. Велико Търново, 1999, 315–334.

Б о б е в, А. Ветхозаветните четива за Страстната седмица в старобългарската богослужебна и небогослужебна книжнина. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. София, 2017.

Книга Исход. Древнеславянский полный (четий) текст по спискам XIV–XVI веков. Сост. Т. Л. Вилкул. Москва, 2015.

Е в с е е в, И. Книга пророка Исайи в древнеславянском переводе. Санкт­Петербург, 1897.

Е в с е е в, И. Книга пророка Даниила в древнеславянском переводе. Москва, 1905.

Ж е л я з к о в а, В. Четивата от Книга Изход в състава на Минея. – В: Писменото наследство и информационните технологии. El’Manuscript–2014. Материали от V Международна научна конференция. Варна, 15–20 септември 2014 г. София– Ижевск, 2014, 337–339.

Ж е л я з к о в а, В. Книга Исход в южнославянских списках XV–XVI вв. – Studi Slavistici, 13, 2016, 225–240.

Ж е л я з к о в а, В. Паримейные чтения в четьих списках Книги Исход. – Studia Ceranea, 6, 2016, 243–256.

Й о в ч е в а, М., Л. Т а с е в а. Текстовая традиция чтений из Книги пророка Иезекииля на богородичные праздники. – В: Кирило­Методиевски студии. Кн. 14. София, 2001, 65–80.

К а р а ч о р о в а, И. Към въпроса за Кирило­Методиевия превод на Псалтира. – В: Кирило­Методиевски студии. Кн. 6. София, 1989, 130–245.

К а р а ч о р о в а, И. Паримейник. – В: Кирило­Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, 101–105.

М и х а й л о в, А. Греческие и древнеславянские паримейники (К вопросу об их составе и происхождении). – Русский филологический вестник, 58, 1907, № 4, 267–306.

М и х а й л о в, А. Опыт изучения книги Бытия пророка Моисея в древнеславянском переводе. Ч. 1–2. Варшава, 1912.

М о м и н а, М. А. Постная и Цветная Триоди. – В: Методические рекомендации по описанию славянорусских рукописей для Сводного каталога рукописей, хранящихся в СССР. Вып. 2. Ч. 2. Москва, 1976, 389–419.

М о м и н а, М. А. Типы славянской Триоди. – В: Язык и письменность среднеболгарского периода. Москва, 1982, 102–122.

П и ч х а д з е, А. А. Типология паримейных чтений книги Исход. – Palaeobulgarica, 10, 1986, № 1, 20–34.

П и ч х а д з е, А. А. К истории славянского Паримейника (паримейные чтения книги Исход). – В: Традиции древнейшей славянской письменности и языковая культура восточных славян. Ред. В. П. Вомперский. Москва, 1991, 147–173.

П и ч х а д з е, А. А. К истории четьего текста славянского Восьмикнижия. – ТОДРЛ, 49, 1996, 10–21.

П и ч х а д з е, А. А. Книга „Исход“ в древнеславянском Паримейнике. – В: Ученые записки Российского православного университета ап. Иоанна Богослова. Вып. 4. Москва, 1998, 5–60.

П о п о в, Г. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници от Света гора през първата половина на ХIV в. – Български език, 28, 1978, 402–410.

П о п о в, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. София, 1985.

П о п о в, Г. Към въпроса за ветхозаветните текстове в Триода. – Die slawischen Sprachen, 28, 1991, 103–120.

Р и б а р о в а, З. Кирилометодиевската традициjа во паримеjниот текст од триодите Орбелски и Хлудов. – В: Реферати на македонските слависти за ХI меѓународен славистички конгрес во Братислава. Скопje, 1993, 91–98.

Р и б а р о в а, З., З. Х а у п т о в а. Григоровичев паримеjник. Текст со критички апарат. Скопjе, 1998.

Р у с е к, Й. Старозаветните части в триода и значението им за реконструкцията на първоначалния превод на паримейника. – Годишник на СУ „Климент Охридски“, ФСлФ, 74, 1980, № 3, 37–41.

С л а в о в а, Т. Най­ранният славянски ръкопис на Моисеевото петокнижие. – Старобългарска литература, 31, 1999, 54–65.

С л а в о в а, Т. Библейското Осмокнижие в състава на Архивния хронограф. – Palaeobulgarica, 34, 2010, № 3, 26–48.

Старобългарски речник. Отг. ред. Д. Иванова­Мирчева. Т. 1. А–Н. София, 1999.

Т а с е в а, Л. Рецепцията на Иезекиил 1:1–28 в старобългарската книжнина (езиковo­текстологически ракурс). – В: Международен научен симпозиум „Византия и славяните“ по случай 20-годишнината от създаването на Центъра за славяно­ византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“. София, 12–14 май 2006 г. (= Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Център за славяно­византийски проучвания „Иван Дуйчев“. T. 96 /15/). София, 2011, 227– 238.

Т а с е в а, Л., М. Й о в ч е в а. Увод. – В: Старобългарският превод на Стария завет. Под общата редакция и с въведение от Св. Николова. Т. 2. Книга на пророк Иезекиил с тълкования. Изданието е подготвено от Л. Òасева, М. Йовчева. Подбор на гръцкия текст Т. Илиева. София, 2003.

Т а с е в а, Л, М. Й о в ч е в а. Езиковите образци на атонските редактори. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, 2006, 221–240.

Х р и с т о в а, И. Четивата от книга Йов в цветни триоди от НБКМ. – В: Библиотеката – минало и настояще. Юбилеен сборник, посветен на 125­годишнината на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. София, 2005, 297–309.

Х р и с т о в а ­ Ш о м о в а, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 1. Изследване на библейския текст. София, 2004.

Х р и с т о в а ­ Ш о м о в а, И. Паримейные чтения из книги Иова в Триодях. – Slavia, 78, 2009, 327–348.

Ц р в е н к о в с к а, Е., Л. М а к а р и j о с к а. Орбелски триод. Скопjе, 2010.

T h o m s o n, F. The Slavonic Translation of the Old Testament. – In: Interpretation of the Bible. Ljubljana–Sheffield, 1998, 605– 919.