Втората част на тази статия (вж. първата част в Palaeobulgarica, 40, 2016, № 1) въвежда цитати от пророчески текстове в „Речта на философа“ и в „Словото за закона и благодатта“ от киевския митрополит Иларион (1037–1050), които по форма и/или език се различават от техните съответствия в наличните в Киевска Русия достъпни преводи и за които може да се покаже, че са извлечени от славянския превод на „Doctrina Iacobi“. Това включва цитатите, които в голяма степен съвпадат в „Речта на философа“, а и в „Словото за закона и благодатта“ (Ис. 52:10; Ис. 63:9; Ис. 51:4–5 и комбинация от 2 Кор. 5:17; Ис. 42:9–10 и Ис. 65:15–16), но също цитати, които в този си вид се намират само при Иларион (Ис. 35:6–7 и Мал. 1:10–11). В статията е показано, че два други цитата от пророчески текстове в „Повест за изминалите години“ извън „Речта на философа“ в крайна сметка произхождат от славянския текст на „Doctrina Iacobi“ (Ез. 36:25 и Мих. 7:18–19); става дума за т.нар. „Сказание о книжном учении“ в текста, отнасящ се за 988/989 г. Някои от пророческите цитати в „Речта на философа“ вместо това имат за свой извор Хрониката на Георги Монах (Амартол), от чийто текст няма следи у Иларион. Авторът заключава, че тезата на Л. Мюлер за Spruchsammlung oт пророчески свидетелства, налични в Киевска Русия, е напълно доказана. Тази колекция е включвала материал от славянския превод на „Doctrina Iacobi“ и от каноническите
версии на Библията. Оказва се, че Иларион не е извлякъл материал директно от Doctrina Iacobi“, и следователно дори само по хронологически причини е почти невъзможно тя да е била преведена в Киевска Русия. Бихме предпочели да заключим по-точно, че това е един старобългарски или може би моравски превод. В някакъв момент през втората половина на XI в. една такава колекция (Spruchsammlung) е била разкъсана за материал за друга колекция от пророчества, вероятно по-агресивно антиюдейска, в която е бил включен също много материал от Георги Монах. Пророческата колекция, запазена в „Речта на философа“ и в цитатите в „Сказание о книжном учении“, вероятно са вторични отражения на този труд. Те са били добавени в хронографската компилация, която вече е включвала „Речта на философа“.